03 декември 2010

Без пътека



А сега  трака  дъжда ...
Почуква съзнанието ми леко .
Къде да избягам ?
Без пътека ...




'2004г.

3 коментара:

nana каза...

Ела в мен,да те прегърна.
като със мантия да те обгърна.
Така се свиваме и сгушваме уютно.
Мигът е наш, така ни е приятно.

Zvetanka Shahanska каза...

Прекрасно!

xabiba каза...

Благодаря ви ! МакаР И кратко , е много чувствено :-) За съжаление малко хора го оценят , може би точно , защото е кратко ... знам ли ...


Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......