Преди няколко години... в една януарска ледникова вечер, получих нещо красиво в телефона си, 
нещо, което пазя и до днес в сърцето:


" Загаси лампата в стаята, отвори прозореца да влезе тишината на нощта, чуй смеха на звездите и почувствай целувките , които ти изпраща луната от мен "


Беше толкова мило и романтично, нежно до безумие.. 
Да! До безумие! Защото след единият от подобните СМС-и бях обезоръжена... 
и умът ми избяга от мен, остана да се рее в нощта и да приема своите целувки от Луната...
Част от него и до днес се лута  там...