Сега се случва често...
Обикалям из нашите спомени, и отново ги изживявам,
сякаш не са минали, сякаш не са останали толкова назад...
Обикалям из нашите спомени, и отново ги изживявам,
сякаш не са минали, сякаш не са останали толкова назад...
И разбирам какъв е съдник Времето.
Как трябваше...
А аз егоистично потърсих за себе си утеха...
А аз егоистично потърсих за себе си утеха...
Как трябваше... и как не успях.
Не можех да се спра...
Сега разбирам своята вина ...
Не можех да се спра...
Сега разбирам своята вина ...
Споделих те, запознах те с някого...
Дали ще ми простиш?
Дали ще ми простиш?
Погубих единственото нещо, което имах само за себе си...
И Времето реши да ме накаже...
текст- Здравка Райкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар