Ехо на страха

Гласът на сърцето ми замира
с усмивка говорело до вчера .
Под ръцете ми твоят ритъм спира
за мен единствено задъхан и верен.

А кънти в тебе ехото на страха
до скоро бил единствено пълнеж.
Събудено , разпиляно от прахта,
превърнало листите на календара в палеж.

Разлистени с пламенна жарава
оцелели единствено в съня.
Сега попиват те в забрава ...
Остави ги ! Не им давай живина !


07.07.2005 г.