
Сега си тръгваш от живота ми . Опитваш се да си далече от мен .
Правил си го веднъж наполовина . И тогава бе болезнено .
Но сега много боли , защото бягството ти достига до краен предел. И усещам , че те губя . Нужни са ми сили да го понеса ... Нужни са ми много сили за това .
Аз знам от какво бягаш . Знам от какво се страхуваш .
Без да казваш нищо , зная .
Страх те е от Съдбата . Тя ни срещна , тя събра пътищата ни тогава . Тя създаде толкова чувства и толкова много спомени . Спомени , които ми носят наслада ...
Ти дали я виниш ...
Аз не я виня . Не я виня , че ни срещна , защото от тази среща се родиха чувствата , които и двамата подтискахме и прикривахме , които не признавахме дълго време . Но си признахме с една целувка , една - единствена , спонтанно създадена и толкова изтръпваща . Миг докоснат от Любовта . Да , от Любовта ! Онази чистата и съвършената , останала си толкоз платонична ... Този миг , единствен и незабравим , се запечата дълбоко в сърцето . Този миг ми е най - скъпият подарък от Съдбата . И от теб . Макар след нея , след мигновенното , но незабравимо изживяване , ти затръшна тази врата завинаги . Но остави в мен усещането живо , то ще бъде моят пътеводител на скритите сили ... А сега ти бягаш ... Отнемаш ми всичко - отнемаш ми силата , вярата и надеждата , отнемаш ми сигурността , от която болезнено се нуждая , отнемаш ми светлия пламък , който ми бе спътник до сега . Да , отнемаш ми всичко , но не и най - скъпото ми нещо от теб , което остана дълбоко запечатано в сърцето ми - моят пътеводител на скритите ми сили . Ще я нося в себе си , винаги ...
4.11.2020 г .
Няма коментари:
Публикуване на коментар