Дълго търсех любовта...
Къде ли не се припознавах.
А Тя тихо, безмълвно след мене вървяла.
А аз защо не бях разбрала?
Толкова ли невидима е била?
И случи се, та рязко спрях се на пътя.
Тръпки полазиха някъде по мен,
дълбоко вътре се надигна вълна
от напрежение,
от предчувствие,
от безпокойство, от страх...
Секунди само и тихо стана.
Не разбрах кога съм я ранила.
Само тежестта усетих да се сгушва
и после сянка да пробягва...
Случи ли се кръв да има,
не разбрах...
Но видях самотата,
след безмълвния вик на търпението,
което ми бе отнело светлината.
Любовта си бе отишла,
преди да успея да я зърна дори...
И си бе взела нещичко да и напомня,
за болката,
за истината,
за пропуснатото време...
За мен...
Получих вдъхновението си от колажа на
Руми :-)
От този подарък сътворих не една, а цели 2 творбички, но засега ще пусна само едната, другата и трябва мъъъъничко редакт (доколкото изобщо мога да правя такова нещо :D:D:D ).
Благодарско на Руми!
