Пожелах те...

Изтръпване.
Миг като безкрайност.
Разтреперан лист.
Безумна чувственост връхлита...
Мигове превърнати в ухание,
в трепет,
в замечтаност...
Почувствах те визуално...
Докоснах те по същият начин...
Как исках по теб да запълзя...
В прохладен вятър да се превърна,
да настаня в тебе усет и копнеж...
По кожата да заиграя,
да изостря всички сетива...
После някъде подкожно да се настаня
за малко,
капка лава да съм,
по вените да се спусна,
с кръвта да пропътувам,
да изпусна своето усещане там...
И да се спра в сърцето,
вътре да се настаня.
Това, което в мен съм спотаила,
което не се изгуби в годините
и точно в тези мигове се възобнови, 
там да го постеля.
Да го сгуша в тебе,
да събуди всяка частица в теб,
да създаде непочувствано досега желание,
копнеж по нещо познато,
но неизживяно...
Да те разтърси в дълбочина.
Така, както мен днес,
когато те видях.
Мигът бе изтръпващ!
Но и толкова вдъхновен и сдържан...
Пожелах те,
както никой досега...
Пожелах те...
Но знам, че ще си останеш мечта...


годината не е тази, но сега ми се губи , ще потърся из тетрадките :-)


текст , снимка и обработка - Здравка Райкова

В ОБРАЗ НА СЕЗОНИТЕ - Честит Рожден Ден, мила!

Едно малко подаръче за рождения ден на приятелката ми, с най-мили и усмихнати пожелания!!!

И с дребното пояснение, че написаното са мои изминали трепети, за това не търсете прилики със релността ;-)

В   ОБРАЗ   НА   СЕЗОНИТЕ

Аз съм цветето на твоята пролет

уханна като бисерна роса.

На южните птици съм полет

високо, високо ще се извися.

Аз съм слънцето на твоето лято

лъчите горещи парят в нощта.

В небето съм реещо се ято

в сладострастие отпивайки деня.

Аз съм листопада на твоята есен

облаци в синьото небе.

Отекнала от птиците песен,

изстудяло, самотно море.

Аз съм чистотата на твоята зима

синя, студена, сама.

В снегът отшелник ме има,

в къщите зимни съм топлина.

Аз съм твоите менящи се сезони

еднаква и различна във  всеки час.

С  букет от чувства милиони

кръжащи между нас.

Ще бъда тази, която искаш

и тази, която съм си аз.

Ще избягам ли или ще поема ли риска,

ще забравя или ще запаля нова страст...

22.01.2000 год.

~~~~~~

 текст - Здравка Райкова

снимка ( и на снимка ) - Галя Тенева

Richard Marx - Сега и завинаги...

До денят, в който океана

Не докосва пясъка
Сега и завинаги...

Любовните шепоти ще замлъкнат...

Стъпка по стъпка, започвам от себе си да крада...

Сама се лишавам от крадените мигове на надеждната илюзия...

Започвам да ги подарявам на света...

От него, който скрих че познаването ни, муза ми е...

И тази муза в мене ще остане!

Ти само стой и гледай, дори и скрит, ме наблюдавай!

Ще си останеш запечатан като... желание,

но запечатан, ако е останала в теб тръпка 

може би,

извинявай...

Знам,

поисках сама да разгадая

огъня на твоето изгубено нейде по лунната пътека сърце.

Сама поисках, но е невъзможно, зная.

Подвластно на Луната то ражда хладнина и отстъпление...

И без мъничко подкрепа тази красота наситена и чиста,

която нежно порасна от засадено цвете в моето сърце,

може да не оцелее...

Любовните шепоти ще замлъкнат...

щом се възпират в Луната... която преди го обичаше...

текст и снимка  - З.Райкова

Есенно...

Есенно ми е.
Обичам да вали.
Меланхолия тихо нашепва,
с най-нежните, тъжни слова.
И после се чува отнякъде екот
за пропуснат шанс,
разпиляност и умореност една.
Слънцето нежно погалва,
вятърът хладно струи,
в мислите жадно се гонят
изживени, неизживени сълзи.
Спират за дълго на прага
умислено, разсеяно мълчат.
После се изплъзват, 
тихо пробягват
и следват своя път познат.

септември 2011 год.


текст и снимка - З. Райкова