Не и теб ...

Koга реши , че без мене можеш да живееш ?

Кога реши от живота си да ме отпишеш ?

Е , Ок , щом решил си , че можеш да си далече от мен ,

ще се примиря ...

Ще се кротна и няма повече да ме чуеш ...

И на мен мечето ми липсваше .

И на мен мечето ми липсваше. Само защото то е носело твоя аромат и е било с отпечатък от твоите прегръдки... 
А тогава си нямах мече вкъщи. Нямах с кого да те заместя в прегръдката си празна и самотна...


А сега след толкова години, в стаята, мечета имам много... и всичките за тебе ми напомнят... Ала в моята прегръдка не е твоят аромат, нито твоят отпечатък. В нея е сгушена тъгата, непринудена и толкова носталгична...

Ти дали си спомняш за мечето ?

Ти дали си спомняш за мечето ?
Онова твоето, чиято липса с мене искаше да заместиш...
Беше толкова пухкава и замечтана нощ...
А после аз успях да се внедря в ролята на мечето...


Но аз съм истинска, с истински чувства и спомени...
И пак така самотна  и изгубена...

Понякога те чета ...

Понякога те чета, 
из страниците случайно прелистени 
те виждам.
Ти дори не се замисляш,
че на името ти се спирам 
щом нейде го съзра...
Не подозираш какви помисли ми носи 
и как ми действа.
Не подозираш, иначе щеше да се криеш отново 
някъде из планините на България .
Там, където ти намери уют при едно свое бягство
преди.
Затова няма да узнаеш.
Освен, ако не ме прочетеш тук.
Но няма как... 
Ти дори това не правиш за мене вече...




текст и снимка - Здравка Райкова

Какво е като го узнаеш ?

Всеки ден се раждат безкрайно много творби. Почти всички имат имена. Някои нямат. Почти всички са посветени на някого. Някои на никого, и са просто сътворени ненадейно. Или дългосрочно. Безцелно. Ненасочено. Безпричинно или причинно. С чувства или с мисли. Някъде и някакси... Всички имат образ - цветен или мрачен, показан или скрит... Всички са написани или още не са. Други са рисувани или още несъздадени. Трети са родени или още са в зачатие. Много са прочетени, други още не са. Някои са разпознати, някои - не. Но разпознати или не, те вече са прочетени.  И така прочетени, дали дълбоко са се настанили. Или са се скрили, зъзнат някъде в сумрака... Кого ли чакат? Искам със отворени очи да ми разкажат, какво предизвикаха у този, който ги чете? Какво му пратиха в замяна на споделеното им време?

...

Споделете ми какво е чувството да прочетеш за себе си в редовете ?

Какво е като  го узнаеш ?