Често получаваме и изпращаме СМС-и, откакто бе станало модерно, не се е променило това. Дори и при наличието на FACEBOOK :-) си остава една много сладка тръпка. Той, Фейса, просто е още една тухла в стената за удобство в контактите. И за споделяне.
Но СМС-ът си остава нещо много специално. Специално за теб самият. Лично адресирано до теб. И пристигнало в телефона, то сякаш е подарък, който можем да докоснем. А всъщност докосваме телефона. Но СМС-ът докосва нас. Докосва мислите, сърцата, душите ни.
И оставя отпечатък... понякога толкова силен, че годините не го заличават...
Ето такъв неизбледнял спомен имам аз приютен дълбоко във сърцето и който понякога изплува в мисълта:
"Бивш президент няма. Тази титла не се променя. Тя е посмъртна!Мисля, че е така и с най - добър приятел." - 06.2003 г.
Единствено денят от датата му е загубена...
А сега губя и подателят му... който тогава твърдеше, че Бивш Най-добър Приятел няма. Титлата била посмъртна. Еее тогава, къде си, скъпи мой, Най - Добър Приятелю? Защо оставяш ме така сама...
Да не би все пак титлата да подлежи на промяна?
Разбрах какво в тебе се е спотаило , ала не подозирах ,че толкова от него те боли. Толкова много сме си мили , но си слагаме преграда , да ни дели.
И защо ли ни е тази дистанция ? Дните проточени от времето не спират . Заяо подпечатваш тази квитанция ? Само поводи ли си намираме ...
И какво са те пред споделеността и пред времето с бясна и неспирна скорост ? Не те разбирам, ала знам... Не те виня! Не виня и себе си , нужна ми е опора ...
