Отбиваш се за малко в дните ми да подхраниш угасващите ми надежди и изпращаш поздрави на спомените ми , а после пак на познатото място ме отвеждаш ...
Там , където принцовете съществуват и търсят дълго своите принцеси . За такова място толкова жадувам да ме намериш , принце мой. Къде си ?
Защо обличаш ти подобни дрехи ? Та ти нямаш в капка синъо кръвта си ! Ти си моята трепет , моят блян и утеха. Какво , че не си принц ... Много повече си ...
22 . 08. ' 10 г
17 август 2010
Te busque en el infinito Y en las huellas de tus labios En uno de tus cigarrillos Esperando hasta el cansancio Y tu me has hechado al olvido Y la suerte se me escapa en un suspiro Y tu te me vas de las manos Y la vida se me rompe en mil pedazos Y yo... Lloro por ti Soñando que lo nuestro tiene algún remedio Lloro por ti Es que no hay forma de olvidarme de tus besos Lloro por ti Por que no dejo de pensar cuanto te quiero Loro por ti Mariposa ilusionada Con la luna reflejada en tu mirada te perdi en un laberinto fui cautivo de tu amor, tu prisionero Y tu has llenado el vacío Un rincón donde tu boca fue mi alivio Y tu te me vas de las manos Y la vida se me rompe en mil pedazos Y yo... Lloro por ti Soñando que lo nuestro tiene algún remedio Lloro por ti Es que no hay forma de olvidarme de tus besos LLoro por ti Por que no dejo de pensar cuanto te quiero Lloro por ti So nasty Mariposa ilusionada Con la luna reflejada en tu mirada te perdi en un laberinto fui cautivo de tu amor, tu prisionero Y tu me has llenado el vacío en Un rincón donde tu boca fue mi alivio Y tu te me vas de las manos Y la vida se me rompe en mil pedazos Y yo... Lloro por ti Soñando que lo nuestro tiene algun remedio Lloro por ti Es que no hay forma de olvidarme de tus besos Lloro por ti es que no dejo de pensar cuanto te quiero Lloro por ti Lloro por ti come on! es ke no encuentro una salida ni la forma de curar tantas heridas y yo... come on Lloro por ti Soñando que lo nuestro tiene algún remedio Lloro ...
12 август 2010
Никога не се научи да разпознаваш знаците на Съдбата. Тя ти ги изпраща вече няколко пъти , за да ти покаже посоката позната .
Но ти никога не се научи да я разпознаваш сред другите посоки, а все гледаш във високото напред ... И между редовете четеш урока.
Никога не се научи да ме обикнеш наполовината поне, така както аз теб. И до днес. Никога не погледна в моето сърце.
Но аз се научих . Научих ,че мога нощта да обичам, защото в нея виждам своята тъга , която ти ми подари ... Научих и колко чаровна е самотата , щом изваяна е от теб ...
В самотна ранна сутрин със залязваща луна аз вървя сама. Край мене хора, забързани в своите дела, ме подминават, на ежедневието се отдават. И аз съм все така сама с морските вълни и тихия повей на вятъра, с отблясъците на нахлуващия ден и с първите слънчеви лъчи, проникващи в утринта. И така сама в мисълта ме посещаваш. Ала там не съм сама...
Водата под нозете ми играе, а пясъка ме докосва с нежност сякаш си ти... Все едно си до мен,с мен, двама заедно посрещайки деня, този ден...
