да подхраниш угасващите ми надежди
и изпращаш поздрави на спомените ми ,
а после пак на познатото място ме
отвеждаш ...
Там , където принцовете съществуват
и търсят дълго своите принцеси .
За такова място толкова жадувам
да ме намериш , принце мой.
Къде си ?
Защо обличаш ти подобни дрехи ?
Та ти нямаш в капка синъо кръвта си !
Ти си моята трепет , моят блян и утеха.
Какво , че не си принц ... Много повече
си ...
22 . 08. ' 10 г
Няма коментари:
Публикуване на коментар