Никога не се научи
да разпознаваш знаците на Съдбата.
Тя ти ги изпраща вече няколко пъти ,
за да ти покаже посоката позната .

Но ти никога не се научи
да я разпознаваш сред другите посоки,
а все гледаш във високото напред ...
И между редовете четеш урока.

Никога не се научи
да ме обикнеш наполовината поне,
така както аз теб. И до днес.
Никога не погледна в моето сърце.

Но аз се научих .
Научих ,че мога нощта да обичам,
защото в нея виждам своята тъга ,
която ти ми подари ...
Научих и колко чаровна е самотата ,
щом изваяна е от теб ...