Докато престанем да бъдем непознати
Може да е трудно да сме любовници,
но е по-трудно да сме приятели.
Свали маската, мила,
време е да ме допуснеш до себе си.
Може би, ти ще запалиш две свещи
а аз ще заключа вратата.
Говори ми, мила,
докато престанем да бъдем непознати.
Отпускаш глава на възглавницата ми,
аз сядам до теб на леглото.
Не мислиш ли, че е време да си кажем
неща, които не сме си казвали преди.
Не е ли прекалено късно
да се върнем, там, където бяхме преди.
Защо не ме погледнеш,
нека престанем да сме двама непознати.
Понякога, ти е трудно да ме обичаш.
Понякога и на мен ми е трудно да те обичам.
Трудно е да повярваш,
че тази любов ни дава сила.
Би било толкова лесно,
да живея твоя живот.
Стоя пред прага ти
просто ме прегърни,
докато престанем да бъдем непознати.
Трудно е да получиш прошка,
когато дори не молиш за нея.
Трудно е да кажеш ‘съжалявам',
когато не знаеш, къде си сгрешил.
Би било толкова по-лесно,
просто да си кажем истината.
Нека да го направим,
лъжите са излишни.
Кажи ми какво виждаш,
когато погледнеш в очите ми?
Нека отново съберем влюбените си сърца
и захвърлим счупените парчета на пода.
Обичай ме,
докато престанем да сме двама непознати.
Ние не сме непознати вече...
