Нощта навън е толкова безумна ,
свежа , носталгична и сама,
Обсипана в уханност лунна ,
напоена с порции тъга.

Нощта ми носи твоят аромат
колко той сега ми липсва !
Красива , обрисувана в цвят
нахлува тя в моята мисъл.

Звездите нейде са се приютили
донесли на небето самота.
От нощта прохладата попили ,
оставили Луната като мен сама.

05.06.2005г.