Нещо старо от архивните ми чернови:-)
Вече не съм на тази вълна,
но все пак някога е било от мен...
Ранена от любов останах,
в мене сгуши се от болка тя.
Любов каква ли е? Такава-
безумно, чужда суета.
А няма край тъгата
тегне онемялата забрава.
Но забрава ли е? А сълзата-
бори се с тягостна жарава.
Изпята песен, но с продължение
мелодия неизтанцувана до край.
Душевен изблик, монологно
откровение,
неизлечима чувственост безкрай.
28.11.2000г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар