Не искам да си тръгнеш
и завесата на отчуждението
пак да спуснеш.
Нужно ми е малко време,
незная точно колко,
но ми е нужно.
Иначе отново ще се срутя,
без капка загриженост
не ще се утеша...
В безмълвието си тежко
самотен дом ще изградя.
И после там ще е студено,
неуютно, ощетено...
Там единствено на себе си
ще се покоря.
И после тази нежна муза
ще е непозната...
Тя ще бъде непозната...
Няма коментари:
Публикуване на коментар