.....
Аз съм твоето море.
Ти бъди моето слънце, което стъпките си огледални в мене да съзира. Ако му доскучае, с моята повърхност да си играе, да дари от светлината си на живината в мен, да погъделичка палаво вълните и после да се скрие..
Да ме накара да почувствам неговата силна липса...
Нощта в тъга да ме потопи...
Утеха да намирам тогава в Луната...
Бъди моето слънце - толкова мечтано, докосващо, намиращо, неограничено... и недостъпно.
Толкова зримо и близко, и така далечно и невъзможно...
текст - Здравка Райкова, снимка - Maya Sami
Няма коментари:
Публикуване на коментар