Сега имам толкова нужда от теб...
Липсваш ми в дните, липсваш ми в нощите,
когато все тъй съм подчинена на госпожа Самота.
Искам през слънцето да те докосна,
през Луната да те видя в нощта,
през вятъра да те помилвам и да се кротна после.
Ще съм взела мъничко от Любовта.
1.09.2011 г.
текст - Здравка Райкова
снимка ( и на снимка ) - Виолета Димитрова
3 коментара:
Толкова е нежно!
нежно и малко тъжно:(
Да, и нежно, и малко тъжно...
Каквото беше и тогавашното ми настроение..
Публикуване на коментар