Събрах мечтите си в шепи.
Не съм забравила, че имат тази вместимост.
Но, щом омалея да ги пазя, ще ги пръсна по въздуха.
Тогава ще се разпилеят с пълна мощ. И всеки, който успее да се докосне до тях, ще узнае колко истински и чисти са били...
А после как без тях ще мога да живея...
Не знам...
текст и снимка - Здравка Райкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар