Нежна

Нарече ме нежна и аз притихнах...

"А нежна ли съм?" - попитах.
"Знаеш ли?" - се запитах.
"Да,нежна"- ти ми потвърди.
"Да,нежна" - потвърждавам го без глас.

Нежна съм, но не по начина, по който назоваваш...
Но да, и по този, същият съм нежна...
Ала и по друг, който ти не виждаш, или може би в нехайство пренебрегваш.
Знам ли. Само подозирам.
Та кой ли може да надникне в нечие сърце?
Никой.
Нито ти в моето, нито аз в твоето.
И все пак в твоето усетих самота и безгранична жажда да обичаш.

Ала в малкото ни думи помежду ни друга дреха ти обличаш.
Но не те виня.
Както сам ми рече: "Животът е кратък".
Просто следваш своя път начертан...

 

 

снимка и текст - Здравка Райкова