Залезът на Любовта

ЗАЛЕЗЪТ НА ЛЮБОВТА

Виждам залеза на Любовта
опитомена от вчерашния ден
и болката от бъдещата самота,
държейки свободата ми в плен.

Поглеждам вяло към луната
с поглед  припомнящ отминали дни.
Задържам с мисълта сълзата,
сърцето ми тъжни песни реди.

Отговор аз искам от нощта
за туй що на сърце ми  лежи.
А тя ми поднася невинно съня
с надежда и Любовта да заспи.

Последен лъч се прокрадва в безкрая.
Разрязва залеза на две.
Но Любовта ще избяга, аз зная
и деня ще посрещна с празно сърце.


октомври 1997 г.

текст - Здравка Райкова

снимка - Таня Чанкова