Момент от миналото...
Неугаснали рани...
Събуден копнеж...
Една песен със силен войнишки привкус, една песен донесена ми днес от миналото...
Една песен, която някой ми пееше... почти така... и не така...
Някак... За мен...
Някак... За мен...
Една песен, която силно боли... от време, което още накапващо кърви...
Време, което обичам...
Защото ми носи спомени от някого... Дори и да боли... Нека боли!
За да не забравям... Едни очи следящи... обичащи... всеотдайни...
За да не забравям... Едни очи следящи... обичащи... всеотдайни...
За да не забравям... как истински обичах... обичам... обичана бях...
Бях...
Бях...
Без тази обич останах безкрилна...
Крилете , които имах тогава ги нямам отдавна вече...
на тяхно място има товар... на вина и самота...
Толкова много самота...
Всичките мигове са натежавали по малко на товара... и по малко съм се обезсилвала от тежестта... Сега наведена вървя... от това нестихващо страдание в сърцето...
Крилете , които имах тогава ги нямам отдавна вече...
на тяхно място има товар... на вина и самота...
Толкова много самота...
Всичките мигове са натежавали по малко на товара... и по малко съм се обезсилвала от тежестта... Сега наведена вървя... от това нестихващо страдание в сърцето...
И днес ме озари това усещане... така по мене то пролази...
сгуши се дълбоко... и ми напомни за себе си с пълна сила...
А бях забравила дори... Дали е трябвало... Дали...
сгуши се дълбоко... и ми напомни за себе си с пълна сила...
А бях забравила дори... Дали е трябвало... Дали...
Няма коментари:
Публикуване на коментар