08 май 2011

Дали е трябвало ...



Момент от миналото...
Неугаснали рани...
Събуден копнеж...




Една песен със силен войнишки привкус, една песен донесена ми днес от миналото...
Една песен, която някой ми пееше... почти така... и не така... 
Някак... За мен...
Една песен, която силно боли... от време, което още накапващо кърви... 
Време, което обичам...
Защото ми носи спомени от някого... Дори и да боли... Нека боли! 
За да не забравям... Едни очи следящи... обичащи... всеотдайни... 
За да не забравям... как истински обичах... обичам... обичана бях... 
Бях... 
Без тази обич останах безкрилна... 
Крилете , които имах тогава ги нямам отдавна вече... 
на тяхно място има товар... на вина и самота... 
Толкова много самота... 
Всичките мигове са натежавали по малко на товара... и по малко съм се обезсилвала от тежестта... Сега наведена вървя... от това нестихващо страдание в сърцето...

И днес ме озари това усещане... така по мене то пролази... 
сгуши се дълбоко... и ми напомни за себе си с пълна сила... 
А бях забравила дори... Дали е трябвало... Дали...


Няма коментари:


Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......