Като художник
Когато планината очертае
своята величествена красота
и донесе своя замечтан повей,
Когато тази гледка погали ме нежно с ръка
и нашепне ми своето слово ,
тогава за тебе си спомням .
За тебе и твоята нежна сила,
която пороби сърцето ми дълбоко отчаяно.
И като топка в него се бяха свили
чувствата ми от тебе изваяни.
Като художник по мен зарисува
бавно,пламенно , с гола ръка.
И ме научи за нея да жадувам,
но ме научи с нея да бъда сама.
И таз самота обрисувах по ноти,
обрисувах я , в мен си остана.
Поиска от мен да се сгуша,да се кротна
и аз те послушах.
Превърнах се в пламък.
снимка и текст - Здравка Райкова (Zuzara)
своята величествена красота
и донесе своя замечтан повей,
Когато тази гледка погали ме нежно с ръка
и нашепне ми своето слово ,
тогава за тебе си спомням .
За тебе и твоята нежна сила,
която пороби сърцето ми дълбоко отчаяно.
И като топка в него се бяха свили
чувствата ми от тебе изваяни.
Като художник по мен зарисува
бавно,пламенно , с гола ръка.
И ме научи за нея да жадувам,
но ме научи с нея да бъда сама.
И таз самота обрисувах по ноти,
обрисувах я , в мен си остана.
Поиска от мен да се сгуша,да се кротна
и аз те послушах.
Превърнах се в пламък.
снимка и текст - Здравка Райкова (Zuzara)
Няма коментари:
Публикуване на коментар