Потребен

ПОТРЕБЕН

Във всеки изгрев виждам теб ,
когато черното прелива в цветове.
Тази топлина разчупва всеки лед
настаняваш се в други светове.

Виждам те и в залезите тъжни,
когато пъстротата скрива се в нощта.
На тази хладнина сама се осъждам,
защото рисува теб в мисълта ...

И прелитам с нея над океани
С погледа си да погаля вълните .
С дълбочина на синьо
се ражда желание -
непорочно , силно , неизпитано ....

И на смрачаване като молеща птица
ще се огледам в обагрената вода.
За мен ще бъде тежка плесница,
ако остана възродена , но сама...

Не ми поднасяй такова изпитание !
Затворила бях очите си дълго време.
Сега ги отворих ...
С мисъл - желание !
На дълбокото синьо си така потребен !

12.09.09 г.
на M.F.