Неразтопим лед

Днес приключих вече! 
Всички спомени от теб изхвърлих надалече, 
моя отминала, болезнена любов! 
Пазих ги до вчера с носталгия, 
но бе банално. Сега разбрах! 
И не ме е жал, да си призная. 
Събираните късчета от миналото 
на топка ги направих. И нехая 
къде ще полети тя. Нали се справих. 
Всичко е една илюзия 
за голямата, силна, непобедима любов, 
за неразрушимите стени след нея… 
За силата на непречупените стрели 
и прободени… Времето ще ги разпилее… 
И след тях вече нищо няма . 
Няма ветрове и бури, нито дим. 
И моретата от сълзи са се пресушили… 
Всичко непростено е простимо, 
всичко неизказано е казано… 
Онези морета всичко са измивали… 
Те са вечни сили. 
И след тези бури и морета 
нищо не остана… 
Само късчета хартии и някой друг предмет, 
няколко зараснали във времето рани 
и неразтопим в сърцето лед…. 

23.11.’09

г