21 юни 2020
23 май 2020
Ще мълча...
Не. Няма да ти пиша.
Ако не пишеш ти.
Не. Нито ще ти звъня...
Вече не.
Ти отдавна спря...
Аз се уча бавно...
Но когато усвоя, което
трябва, го прилагам.
И знам как да мълча.
Това го умея до съвършенство!
Ще мълча...
До лудост.
Твоята...
Ако не пишеш ти.
Не. Нито ще ти звъня...
Вече не.
Ти отдавна спря...
Аз се уча бавно...
Но когато усвоя, което
трябва, го прилагам.
И знам как да мълча.
Това го умея до съвършенство!
Ще мълча...
До лудост.
Твоята...
03 май 2020
Неизказани слова
В животът се случва да остават неизказани неща. Дълго тежат като вериги в Сърцето...
Но всички окови се късат. И нови, и такива с ръжда
Но всички окови се късат. И нови, и такива с ръжда
Текст - Здравка Атанасова
Снимка - Антоанета Понева
01 декември 2019
Не пускай ръката ми...
И когато ни застигне люта зима,
С дъх на огън в камината
И... ухание на мандарини...
НЕ пускай ръката ми...
С дъх на огън в камината
И... ухание на мандарини...
НЕ пускай ръката ми...
07 септември 2019
Писмата ти
Писмата ти ми носеха наслада. Бяха моето докосване до теб, бяха стръкче поникнало плахо след снега, слънчев лъч през тъмни облаци. Ти ми пишеше, пишех ти и аз, това бе много фина страст, изказана, изживяна, доказваща... Останала в сърцето. Страст издържала 3 сезона, преминала през изпитания, подложена на издръжливост, устояла няколко пропуквания. После подтисната, заключена, лишена... Разхвърляна. Незапълваща. Липсваща.
Една загриженост, една топлина бе отхвърлена...
След нея останаха само думите...
3.03.2012 г.
М. М.
М. М.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......




