Само, ако знаеше...

Не знаеш ли, че така ме нараняваш...
С пренебрежение...
Със студенина...
Със забележки...
И мълчание...
И с още неща...

И знаеш ли вечерите ми как минават?
С песимизъм, отчаяние, апатия и тишина...
И в сърцето ми кърви...
На очите пари...
Но ти не се вглеждаш в тях.
Зад усмивката ми слънчева прикривам Тъгата...
Знаеш ли колко силно гориво си за Нея?
Само, ако знаеше...

Пробуждане...

Колко сълзи пролях през всичките тези години...
Колко тъги, разочарования, обиди изтърпях...
Сега се лутам из спомените и се питам: Защо чак толкова закъснях? Къде загубих си зрението, разума... себеуважението?
Толкова много мина, чак сега поумнях...
Изгубвах себе си, забравих да се обичам...
Превърнах се в пътека, по която стъпкаше, вървеше,
и трупах по себе си неблагодарността с годините...
Сякаш от мен самата се отричах, очите си изгубвах, а гледах, но виждах само болката в дните си отминали...
И сълзите ми... море да бяха събрали, в него сам да се беше удавил... та да видиш в истинност, какво ми беше причинил, как доволно се беше самозабравил...

снимка - Владимир Кабрански

Ако те обича...

Когато Той не се бори за теб, Правилният ли е?
Ако те иска в живота си, може ли да те чака търпеливо?
Ако те обича истински, ще търси ли в тебе несъвършености?

Когато ти казва, че много говориш, не е ли това опит да те отдалечи от себе си?
Ако иска да те отдалечи от себе си, това любов ли е?
Когато те иска, ще ти го доказва непрекъснато!
Който те обича, ще се бори за теб!
И НИКОГА,  ама НИКОГА няма да търси несъвършености. А ако ги вижда, той ще ги обикне, защото са част от теб.
Ако иска да си с него, няма да се дразни от неща, които имаш или нямаш...
Ако те обича, не би те оставил сама в дните, през нощите, по време на разговори, ако е далече...
Ако те обича няма да те остави сама със страховете ти...
Ще бъде с теб, ще държи ръцете ти...
Ако е далече, ще те подкрепя с думи, с емоция...
Ако е далече, ще бъде Твоят мислен Пристан, където ще се сгушиш в очакване...
Ако си негото крехко Цвете, ще се грижи за теб. Ще бъде твоят слънчев лъч светлина и силата, която ще те закриля...

Замразени ноти...

Много се изморих. Повярвай ми. Много.
Да чета статии,  зодиаци и хороскопи, надявайки се да срещна вярните думи за теб,  да срещна послание, което да ми помогне с разгадаването на твоята тайнственост, да получа отговори на заседналите в мен въпроси....
Но си оставах с очакването.
И ми остана само желанието...
Но  след  днес и то се изпари.
Някак ми омръзна деликатно да ме подценяваш. Деликатно, но го правиш. Това има ли общо с Любовта?
Е не. Няма. И нотка дори.
И като споменах ноти...
Казваш, твърде много ги използвам. Отново деликатно почукване по личността ми... Фино и сензитивно. Но все пак... почукване. И все пак ме нарани. И тук, наистина е времето да млъкна. Ще го кажа на твоят език - изрязвам нотите наполовина. Дори съвсем е най-добре.
А на моят език звучи другояче - Северното ти дихание, замрази струните ми до мълчание...

текст - xabiba
снимка - Владимир Кабрански 

Ще изгоря....

Аз съм си виновна. Че отново повярвах в подобни приказни невъзможности... Заживях в заблуди и нереални МЕЧТИ...
Всъщност мечтите не са никак нереални. Просто са леко несъвместими за днешното време.
И в допълнение на зодиака, всичките лативи в него, за теб и в главата ми става лудница.
А за сърцето.... за него какво да говорим... То не е подвластно на Разума. Нищо ново. Там вътре всичко е огън...  И в тоя огън аз ще си изгоря... вероятно сама....

текст - xabiba

снимка - Владимир Кабрански