Пробуждане...

Колко сълзи пролях през всичките тези години...
Колко тъги, разочарования, обиди изтърпях...
Сега се лутам из спомените и се питам: Защо чак толкова закъснях? Къде загубих си зрението, разума... себеуважението?
Толкова много мина, чак сега поумнях...
Изгубвах себе си, забравих да се обичам...
Превърнах се в пътека, по която стъпкаше, вървеше,
и трупах по себе си неблагодарността с годините...
Сякаш от мен самата се отричах, очите си изгубвах, а гледах, но виждах само болката в дните си отминали...
И сълзите ми... море да бяха събрали, в него сам да се беше удавил... та да видиш в истинност, какво ми беше причинил, как доволно се беше самозабравил...

снимка - Владимир Кабрански