нюансите на вечерта...

Когато ти  даде  цвят  на вечерта ми тогава изпърхаха най-фините пеперуди, които се сляха с нюансите в нощта....
Те обаче няма да затворят очите ми в наслада.
Ще ги държат широко отворени...    
Колкото и тъжно и нечестно да е това...

сякаш е дъга...

Toзи трепет, тази светлинка, 
които ти ми даде,
как да си ги позволя?!?
Спотаяват в мене вяра, 
сила и  необяснимост,
в малка доза суета
и нюанси цветни, живи,
сякаш е дъга....

Но дъгата в себе си не крие
аромат на смесеност, съмнения, неяснота..
Тя може ли всичко мрачно да отмие..
Кажи ми, как от всички тях да се отърва....

Значи не е трябвало...

Исках да пиша нещо, но моментът не го позволи. Значи не е трябвало...

размисли

Дори и в най-всеотдайните ти моменти бъди в миниатюрна доза егоист. Никой освен теб самият няма бъде по-грижовен за личността ти.

ако се окаже обратното. . .

Никога не бъдете на 100% сигурни че Даден човек, ви мисли доброто, 

защото най–вероятно ще боли много, ако се окаже обратното. . .