10 март 2014

сякаш е дъга...

Toзи трепет, тази светлинка, 
които ти ми даде,
как да си ги позволя?!?
Спотаяват в мене вяра, 
сила и  необяснимост,
в малка доза суета
и нюанси цветни, живи,
сякаш е дъга....

Но дъгата в себе си не крие
аромат на смесеност, съмнения, неяснота..
Тя може ли всичко мрачно да отмие..
Кажи ми, как от всички тях да се отърва....






Няма коментари:


Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......