Знаейки...

Знаейки...


Уханност в лилаво.
Една сумрачна, тиха красота шепти в сърцето, знаейки как го боли...
Сенки в тъмножълто едва прегръщат утринта, прогонвайки остатъкът от нощта.. Тихо мълчат, знаейки, че надежда е притаена в тях...
Събуден полъх в нежност гори, знаейки какво със себе си далече отнася...
И знаейки, че няма да спре да боли...
Но е попил в себе си и теши...

в реалността...

Научи се да ме обичаш, може би имаш нужда точно от мен,
а ти бягаш.. Кому е бягството помагало, кога? 
Ела, сбъдни мечтата си, не се явявай само в съня, 
там всичко знам, е позволено, 
но истински докосва обичта в реалността...

Не и тя...

Онази Единствена Утеха Няма Я..

Не я откривам никъде...

Нямало незаменими хора...

Нека НЯМА.

И утехите вероятно заменими са.

Вероятно. Ала не и твоята!

Не и тя...

.. в неизпълнените обещания...

Казах, че ще пиша кратко. Спазвам го. 
Няма да си обещавам. Ни на мен, ни на друг!
Не обичам обещанията. 
Те по своему подтикват неизпълнения. 
Или просто бягства.
Не искам да бягам. Не че не го правя, понякога.
Но по други поводи, може.

Затова ще пиша кратко.
Сякаш ти прошепвам със сърцето...
А то говори малко... 
... защото често силите си губи.. 
.. в мечтите... 
.. в надеждите...
.. в бягствата...
.. в неизпълнените обещания...

Ето пак се удължих. Спирам.
Каквото трябваше го казах.

Има спомени...

imikimi - sharing creativity

***
Има спомени, които трябва да пазим за цял живот!!!
Има спомени, които държат живинката вътре в нас будна!
Има спомени, които си заслужава да бъдат повторени и повтаряни, за да не се случи да ни липсват!
Има спомени, които събуждат носталгията в нас...
Има спомени, които трябва да живеят!
...