Знаейки...

Знаейки...


Уханност в лилаво.
Една сумрачна, тиха красота шепти в сърцето, знаейки как го боли...
Сенки в тъмножълто едва прегръщат утринта, прогонвайки остатъкът от нощта.. Тихо мълчат, знаейки, че надежда е притаена в тях...
Събуден полъх в нежност гори, знаейки какво със себе си далече отнася...
И знаейки, че няма да спре да боли...
Но е попил в себе си и теши...