Приютени

И утре сведени ще замълчим.

Ще се познаем по мечтите.

Тихичко ще им се посветим.

В годините прелистени

намерили са пътя

и тихичко се срещнали в съюз.

В стремежите си видимо обмислени

запетаите и многоточията 
може да са трус.

Но утре ние ще мълчим.

Ще посветим времето си на мечтите.

Приютени в общ подслон покорим

с нежна споделеност пропити.

*** някъде далече... ***

Никой не предполага каква е дълбочината на сърцето му..

Никой не предполага каква е дълбочината на сърцето му, 

докато не допусне да настани някого вътре, 

който да си построи храм…

Частица от миналото 2

Ще я унищожа!
Твърде дълго живя сред надежди.
Докато не се превърна в 
надежда тя.
От мечтите си уших одежди,
придадох им сияние,
видимо само с най-фините очи,
вдъхнах им живинка и 
обаяние...


Сега съм ефирна.
пропъдих болката и всичко 
що излишно тежи.


И сега мога да полетя,
криле си изваях,
от остатъчната тежест
ще се спася...







П.С. знам, че не съм публикувала "Частица от миналото 1", но и едва ли ще го направя... Прекалено подробно и уточняващо е...

Само малко ти отива

Виждаш, който не трябва, мене- не.
Говориш, питаш и разпитваш,
учудено после мълчиш,
пораждаш в себе си хиляди въпроси.
И си оставаш само с тях.
Тази „възвишеност“ в очите
настанява се удобно в идеалите ти.
Те отдавна ми миришат 
на сцени и макети,
и измислени дублажи.
И дубльорите дори издишат..
Не се превръщай в балон!
На тебе никак не ти трябва
този фалш!
Само малко ти отива...


пиша си такава...