31 декември 2010

Най - красивият дар на света

Най - красивият дар на света




Толкова години зад гърба ни стоят ,
през различни етапи от живота преминахме .
Понякога обстоятелства разни ни делят
друг път в делата си се разминахме .

Но сме силно обвързани сродни души
понякога с толкова еднакви копнежи .
Много лета събираха нашите мечти
и разделяха ни много валежи .

Но ето едно обстоятелство  пак ни събра ,
с тебе станахме по едно и също време майки.
Това е най-красивият дар на света
и ще го носим с гордост в годините остарявайки .



 текст - Здравка Райкова
снимка- Зорница Иванова

30 декември 2010

Споделих те, запознах те с някого ...



Споделих те, запознах те с някого...
Дали ще ми простиш?
Дали ще потърсиш очите ми в тъмното, 

дали ще искаш да чуеш пак гласът ми в тишината ...

Дали ще си помислиш за мен с нежност през настъпващата година ...

Споделих те, запознах те с някого... Дали ще ми простиш ?

Сега се случва често... 
Обикалям из нашите спомени, и отново ги изживявам, 
сякаш не са минали, сякаш не са останали толкова назад...
И разбирам какъв е съдник Времето.
Как трябваше...
А аз егоистично потърсих за себе си утеха...
Как трябваше... и как не успях. 
Не можех да се спра... 
Сега разбирам своята вина ...
Споделих те, запознах те с някого... 
Дали ще ми простиш?
Погубих единственото нещо, което имах само за себе си...
И Времето реши да ме накаже...


текст- Здравка Райкова

На Коледа се случвали Чудеса !



Тази реплика си остана символ на Коледа! Поне тук, при нас. Кои нас? Които повярвахме в това и очакваме чудесата да се случат...
Но какви чудеса си наричаме? Да се замислим над това. И  нека не надвишаваме  това, което заслужаваме и не си помисляме за свръх нереални или материални неща. Какво заслужава всеки от нас? Живот и здраве! Това е сигурно. Другото е подарък от Съдбата. 
И все пак всеки живее със своя мироглед.  И всеки подсъзнателно знае какво му се полага и каква е най - болезнената му нужда. Ако тя е "бягала" от него целогодишно, сега е дошъл може би моментът това да се случи.
Защото "На Коледа се случват Чудеса!"

29 декември 2010

Спомен изплувал от сърцето

Беше влюбен в тази песен. Веднъж ми описа точно как ти действа тя. И аз я харесвам много. Харесах я от първо слушане дори. Защото обожавам Шакира.Тя ми носи един специален заряд, много положителен и танцувален, изпълва мечтите ми с живот!  
Тя е моето вдъхновение на настроението! Обикнах я откакто я видях.



Но онзи ден, тогава, ти ми описа своето усещане за песента. 
Беше толкова красиво, толкова силно, че успях  да я съпреживея с теб. Но без теб. И ти пренесе това усещане в мен. И до днес. Превърнах го в мечта...
А после в спомен. Споменът за онзи прелъстителен поглед, онзи, който скриваше от мен, за да остана чиста, и за онази усмивка, която винаги щом ми подаряваше беше едно нежно докосване в сърцето, което си бе за мен. Само за мен...
Оттогава тази песен никога не е спирала да ме връща в онова преживяно платонично докосване. Съпреживях я с теб. 
И това не спира да се случва, щом я чуя.
Знам, че много хора ще прочетат това, единици ще ме разберат, но само ти ще го преживееш отново. Навярно ще си го забравил. Но  ще си спомниш. Защото това не е писмо, не е послание,  нито изповед. Това е просто спомен изплувал от сърцето. 
Спомен, който понякога ми напомня за теб, щом бъде събуден. Спомен, роден спонтанно и запечатан  в специално кътче от сърцето.
И ако някога успееш да го прочетеш, ще осъзнаеш, че в това кътче винаги ще грее един пламък, който времето не ще угаси, нито ще разпилее. То само ще го закриля.


ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ, Стари Мой, Приятелю !
Дано си се сетил за мен поне един път тази година. Или... дано го направиш в Новата ;-)


Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......