Ще имаш онези "свои моменти"...
Дай им мъничко власт.
Нека преминат през теб като бриз, като юлски вятър в планината...
Като летен дъжд...
Усети ги...
Спомни си...
Изживей ги...
Тихо, почти неусетно...
Като погалване от перце,
Което ще обиколи цялото ти тяло...
После отвори очи.
Вдишай дълбоко и издишай.
Отметни косата назад...
И отпрати бриза някъде на юг...
Където ще оцелее...
И ще се завръща.
Понякога.
Когато ти стане хладно.
И ще бъде твоят летен, слънчев лъч...

юни 2020 год.

Бъди любим човек!

Ще мълча...

Не. Няма да ти пиша.
Ако не пишеш ти.

Не. Нито ще ти звъня...
Вече не.
Ти отдавна спря...
Аз се уча бавно...
Но когато усвоя, което
трябва, го прилагам.
И знам как да мълча.
Това го умея до съвършенство!

Ще мълча...
До лудост.
Твоята...

Неизказани слова

В животът се случва да остават неизказани неща. Дълго тежат като вериги в Сърцето...
Но всички окови се късат. И нови, и такива с ръжда

Текст - Здравка Атанасова

Снимка - Антоанета Понева

Не пускай ръката ми...

И когато ни застигне люта зима,
С дъх на огън в камината
И... ухание на мандарини...

НЕ пускай ръката ми...