Един спомен...

И отнякъде долетя един спомен,
останал във Времето назад...
Когато задушава ме тъгата в моят ден
и ме обгръща подчинена на тежък глад...

Такъв, не който стомаха измъчва,
а пáри в синхрон със самотата...
И отнякъде долетя сега този спомен...
Да ме погали с нежност може би
позната...

И аз му се отдавам тихо, безшумно...
Понесена на пролетния порой.
Като роса с отблясъци разумни,
ще търся за себе си лек,
в този вътрешен двубой...

Дали ще победя... Не знам.
Но ще гоня тази стихия смело.
Може би сега, е твърде рано...
Но, ако ме спаси, нека бъде
 тежко дело...

текст - xabiba

снимка - Владимир Кабрански

Нима Любовта това означава?

Нима Любовта това означава?
Да я сдържаш и таиш?
А дълбоко в тебе всъщност бури,
 те владеят и гориш...

Ще ме търсиш...

И когато мине толкова време, че да се осъзнаеш, 

тогава ще ме търсиш сред досадните редове, 

които отделях само за теб, 

ще ме търсиш сред песните, 

на които създадохме нашите мигове, 

ще ме търсиш някъде из зодиака и фазите на Луната...
Ще ме търсиш...
Но ще намираш само спомени...
От които вероятно много ще те боли...

Малко ръчни картички, занимавка

Като него...

И ти ли се оказа като него...
Толкова разтапяща, нежна грижовност... внимание... всеотдайност...
До Един момент. Когато просто се стопирвате. Поради някаква приумица. Или изчерпан стимул.
Е, как и двамата с подобни роли се появите и изпълнихте?!? Защо?
Защо събудихте любов, която после не желаете?