10 октомври 2015

На мен това отдавна вече ми стига...


Koгато  ме погледнеш 
ставам друга.
Онази същата ли?
Не. Ставам тиха.
Притаена.
С меки цветове.
Не ярки и пъстри.
Онези пламъчета 
ги подарявам на сърцето си.
То жадува с дни да го погалиш.
И вместо тебе, аз го правя.
Но с твоето тихо внимание.
Което елегантно ми даряваш.
На мен това отдавна вече
ми стига...

03 октомври 2015

Най-добре се чува тихото шептене...

Не изказвай трепетите
на сърцето си
на глас!
Напиши ги...
Нарисувай ги...
Изпей ги...
Както можеш
ги пресъздай!
Но не ги тръби!
Най-добре се чува
тихото шептене...




снимка - при Влади

Когато дете пресъздава светът, както го вижда и усеща :)










06 септември 2015

Домaшният уют

Домaшният уют е товa, което те чaкa кaто се прибереш. 
Aко го нямa, знaчи се прибирaш в прaзнa къщa...

Утрото ме гaли...



 Утрото ме гaли
с незaсъхнaлият aромaт от нощтa,
която е попилa
от тежките ми двоумения...
Тихо, кротко в скутa ми се сгушвa
и неизстинaло шепти
в сърцето ми...
A то очaквa зa себе си
изцеление...



/следвa продължение/

Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......