Най-ефирната нота...

 








Ела. От дъното на мечтите ми изплувай...
С великолепен танц ме улови...
Аз ще бъда твое ухание,
мечтание, сбъднатост...
Най-ефирната нота...
Изпей ме...
Ще бъда нестихваща песен.
Ще уловя жаждата ти за любов...

След твоето бягство...

Бягаш. Като един невинен престъпник.
Къде е посоката на твоето бягство?
И знаеш ли защо вятър след себе си оставяш?
Щракна клечката от кибрит и задимя...
После се усети как огънят се разгори,
и димът как достигна надалече...
После се опита да го скриеш.
Малко хладнина и последвали плясъци...
като изплискани сред поети глътки въздух вълни, 

ме опустошиха...

 След тях безсилие ме украси.
С тази единствена дреха от теб се закичих.

 

 След твоето бягство.
И осъзналите ме бушуващи плисъци...
От които аз не успях да избягам...

безсилни...

Когато чувствата осеяни с толкова нежност 

са безсилни пред преградите....

Той трябва да бъде изтанцуван!

“Танца не е нещо, което може да се обясни с думи. Той трябва да бъде изтанцуван.”

 Пейдж Арден 

Красотата на природата и почивният ден :)