След твоето бягство...

Бягаш. Като един невинен престъпник.
Къде е посоката на твоето бягство?
И знаеш ли защо вятър след себе си оставяш?
Щракна клечката от кибрит и задимя...
После се усети как огънят се разгори,
и димът как достигна надалече...
После се опита да го скриеш.
Малко хладнина и последвали плясъци...
като изплискани сред поети глътки въздух вълни, 

ме опустошиха...

 След тях безсилие ме украси.
С тази единствена дреха от теб се закичих.

 

 След твоето бягство.
И осъзналите ме бушуващи плисъци...
От които аз не успях да избягам...