По Теб. . .

Подари ми от тези меки тонове в нощта 

♫..•*¨`*•♫.¸¸.•´'`°•.¸

Не предизвиквай липса да се разгори. 

Попитай ме, дали ще мога да я понеса?

Аз Ще ти нарисувам моите бленувани мечти. . . 

По Теб. . . ДА ТЕ ГОРИ! ! !

Тогава замисли се...

Може ли истинският приятел да не се радва с теб? 
Може ли истинският приятел да не вижда сълзите ти? 
Може ли истинският приятел да не разбира нуждите ти? 
Може ли да се присмее над объркването ти? 
Може ли за тебе време да не намери?

Тогава замисли се, дали това изобщо е истински приятел! 

снимка- Интернет

нюансите на вечерта...

Когато ти  даде  цвят  на вечерта ми тогава изпърхаха най-фините пеперуди, които се сляха с нюансите в нощта....
Те обаче няма да затворят очите ми в наслада.
Ще ги държат широко отворени...    
Колкото и тъжно и нечестно да е това...

сякаш е дъга...

Toзи трепет, тази светлинка, 
които ти ми даде,
как да си ги позволя?!?
Спотаяват в мене вяра, 
сила и  необяснимост,
в малка доза суета
и нюанси цветни, живи,
сякаш е дъга....

Но дъгата в себе си не крие
аромат на смесеност, съмнения, неяснота..
Тя може ли всичко мрачно да отмие..
Кажи ми, как от всички тях да се отърва....

Значи не е трябвало...

Исках да пиша нещо, но моментът не го позволи. Значи не е трябвало...