Ще ме боли..

... *'..~..~..'* ...

Ще ме боли.. Може би и теб..

Всичко това много ще ни промени...

Как ще утешим тази неспирна тъга?

Как ще я прикрием от нашите очи?

... *'..~..~..'* ...

Вече разбрах...

Вече разбрах - вместо да се натоварваш или да тъжиш за студенината у някого, просто се усмихни и се обгради със слънчеви и положителни хора. Никой няма да ти ръкопляска за положеното в сърцето. Само на него единствено ще му тежи...

C маркер Déjà vu

Необяснимо е. Няма съвършенство, няма споделеност, няма общуване.
Но има някаква съдбоносна точка на привличане, има общ туптеж на сърцата, привлечени полюси..
Непонятно, но тръпнещо и... устоимо!
C маркер  Déjà vu 

Октомври е с дъх на нежен залез...

Знаейки...

Знаейки...


Уханност в лилаво.
Една сумрачна, тиха красота шепти в сърцето, знаейки как го боли...
Сенки в тъмножълто едва прегръщат утринта, прогонвайки остатъкът от нощта.. Тихо мълчат, знаейки, че надежда е притаена в тях...
Събуден полъх в нежност гори, знаейки какво със себе си далече отнася...
И знаейки, че няма да спре да боли...
Но е попил в себе си и теши...