C маркер Déjà vu

Необяснимо е. Няма съвършенство, няма споделеност, няма общуване.
Но има някаква съдбоносна точка на привличане, има общ туптеж на сърцата, привлечени полюси..
Непонятно, но тръпнещо и... устоимо!
C маркер  Déjà vu 

Октомври е с дъх на нежен залез...

Знаейки...

Знаейки...


Уханност в лилаво.
Една сумрачна, тиха красота шепти в сърцето, знаейки как го боли...
Сенки в тъмножълто едва прегръщат утринта, прогонвайки остатъкът от нощта.. Тихо мълчат, знаейки, че надежда е притаена в тях...
Събуден полъх в нежност гори, знаейки какво със себе си далече отнася...
И знаейки, че няма да спре да боли...
Но е попил в себе си и теши...

в реалността...

Научи се да ме обичаш, може би имаш нужда точно от мен,
а ти бягаш.. Кому е бягството помагало, кога? 
Ела, сбъдни мечтата си, не се явявай само в съня, 
там всичко знам, е позволено, 
но истински докосва обичта в реалността...

Не и тя...

Онази Единствена Утеха Няма Я..

Не я откривам никъде...

Нямало незаменими хора...

Нека НЯМА.

И утехите вероятно заменими са.

Вероятно. Ала не и твоята!

Не и тя...