липса.

притиснато време. нестигаща смелост. два изпуснати шанса.

бездействено спокойствие. липса.

И не знам дали ще се върне някога отново...

Понякога наминавам да те видя, но вече я няма тази надежда, нито желанието... 

Не е празно към теб, приятно е, хубаво, изпълнено с лунни чувства... 

Дори с една особена носталгия, в която ти не повярва.. Носталгия, напоена от ноти и писания, от лунните докосвания, от уханията на нощта...

Имаше муза,  но тя отлетя...

И не знам дали ще се върне някога отново... 

снимка - Maya Kovacheva

Превод !! Giorgos Mazonakis - Ela Na Deis

Идва време, когато Любовта я има и си отива...
Всичко е различно,  не е като в началото...
Червеният цвят  не съществува, изгуби се...
Защо? Защото трябва краят ни да дойде...

Ти си някъде там далеч... но, ако дойдеш,
както в миналото... имам само за теб една прегръдка..
Не си отивай от мен отново... ще го казвам всеки път:
„Имам само за теб една прегръдка!“

Ела да видиш, че в душата ми липсваш..
всичко съм освободил, за да има място да останеш!..
Изгаря копнежа, расте, не угасва..
в пепелта ще намериш своята вина..

Нощ след нощ Любовта трепери..
че е в опасност от навика си да гори..
че избледнява и приключва момента..
Защо? Защото трябва краят ни да дойде?!

Ти си някъде там далеч... но, ако дойдеш,
както в миналото... имам само за теб една прегръдка..
Не си отивай от мен отново...
ще го казвам всеки път:
„Имам само за теб една прегръдка!“

Ела да видиш, че в душата ми липсваш..
всичко съм освободил, за да има място да останеш!..
Изгаря копнежа, расте, не угасва..
в пепелта ще намериш своята вина..


/преводът е изведен от клипа!/

Е, не е ли малко нечестно?!

И какво? Времето ще отнеме хиляди възможности 

моето тихо море да приюти твоите самотни кестени?

Е, не е ли малко нечестно?!  Дори много нечестно!

Уморен огън

Отново нещо от архива, от тетрадката с черновите, събуден спомен, неподготвен за различната реалност, с тежки издихания борейки се с нея :-)

Уморен огън

Oнзи пламък в гърдите,
който бе възпламенен,
сега в друга посока залита..
Суров ураган го изрита,
вече е студен..

В мрака огънят застива
така, с мрака бе роден.
С нощната апатия  сега се слива,
всички красоти изпива,
от противоречия е вече уморен...

24.04.2004 г.