Позволи му...

Тръгвай, заминавай!
Да пътуваш е добре. Пътят е допирна и разделна точка за някои...
За други е просто разстояние.
Ти от кои си, знаеш ли?
Тръгни и разбери!

А после, като се върнеш, носи със себе си ароматът на това пътуване. Tо ще се е напоило с твоите мисли и чувства, с частици от теб...
Позволи му после в нощта, в самотната ти стая, да ти разкаже каквото си пропуснал...
Позволи му да ти разкаже онова, което непосилно е било сам да си видял...
Позволи му,  позволи...
Вероятно нощта, дните ти напред ще озари, на мечтите ти ще даде криле...
Както на моите, знаеш ли?
Запомни това.

А сега върви, Лунна Нежност, ти върви! Kаквото трябва, на Времето го остави...

*** Сега ли точно трябва да се предадем?

Когато имах нужда от приятел -
ти бе до мен!
Когато бях най-самотна -
ти не ме остави сама!
Когато се усмихнех -
ти се усмихваше с мен!
Когато Времето ни делеше,
ние не му се дадохме!

Сега ли точно трябва да се предадем?

А аз си го пожелавам...

Слушам я да пее, гласът и 

колко за теб ми напомня... 

В Сърцето ми преливат 

познати ноти, чувам глас

 отронен... 

Надежда сякаш ми дава, 

за тебе шепти, от тебе 

сякаш целува мен цялата... 

Тази песен не я познавам, 

но на тебе сърцето ми я 

посвещава, сякаш ново 

пожелание с нея ти ми 

подари... 

А аз си го пожелавам...

Оцелял

Нещо от архива с черновите ми:)

Оцелял

А толкова е трудно да забравиш.
Забравя ли се огън надделял?
Дори в обкови ледени да го удавиш,
огън опустошителен ли е -
в спомена е оцелял.

Споменът по-скъп от щастието бил.
Може би така е. Може би!
Всичко що погрешно тогава си оценил
понякога изплува на върха -
в твоите мечти...


14.10.2001г.

Неизлечима чувственост

Нещо старо от архивните ми чернови:-)

Вече не съм  на тази вълна, 

но все пак  някога е било от мен...

Ранена от любов останах,

в мене сгуши се от болка тя.

Любов каква ли е? Такава-

безумно, чужда суета.

А няма край тъгата

тегне онемялата забрава.

Но забрава ли е? А сълзата-

бори се с тягостна жарава.

Изпята песен, но с продължение

мелодия неизтанцувана до край.

Душевен изблик, монологно 

откровение,

неизлечима чувственост безкрай.

28.11.2000г.