*** Сега ли точно трябва да се предадем?

Когато имах нужда от приятел -
ти бе до мен!
Когато бях най-самотна -
ти не ме остави сама!
Когато се усмихнех -
ти се усмихваше с мен!
Когато Времето ни делеше,
ние не му се дадохме!

Сега ли точно трябва да се предадем?

А аз си го пожелавам...

Слушам я да пее, гласът и 

колко за теб ми напомня... 

В Сърцето ми преливат 

познати ноти, чувам глас

 отронен... 

Надежда сякаш ми дава, 

за тебе шепти, от тебе 

сякаш целува мен цялата... 

Тази песен не я познавам, 

но на тебе сърцето ми я 

посвещава, сякаш ново 

пожелание с нея ти ми 

подари... 

А аз си го пожелавам...

Оцелял

Нещо от архива с черновите ми:)

Оцелял

А толкова е трудно да забравиш.
Забравя ли се огън надделял?
Дори в обкови ледени да го удавиш,
огън опустошителен ли е -
в спомена е оцелял.

Споменът по-скъп от щастието бил.
Може би така е. Може би!
Всичко що погрешно тогава си оценил
понякога изплува на върха -
в твоите мечти...


14.10.2001г.

Неизлечима чувственост

Нещо старо от архивните ми чернови:-)

Вече не съм  на тази вълна, 

но все пак  някога е било от мен...

Ранена от любов останах,

в мене сгуши се от болка тя.

Любов каква ли е? Такава-

безумно, чужда суета.

А няма край тъгата

тегне онемялата забрава.

Но забрава ли е? А сълзата-

бори се с тягостна жарава.

Изпята песен, но с продължение

мелодия неизтанцувана до край.

Душевен изблик, монологно 

откровение,

неизлечима чувственост безкрай.

28.11.2000г.

Tu вярваш ли в Любовта?

Tu вярваш ли в Любовта?
В онази чистата, взаимната, необятната...
Вярваш ли, че още съществува?
И не са ли истински щастливци тези,
които тя е приютила под крилете си?
Не са ли те най-нежните птици в полет
с най-красивите песни родени,
рисуващи най-топлата, мечтана пролет
с най-вечния ден...
Ти вярваш ли, че такова чудо съществува
и докосвал ли си се до него дори за миг?
Като капчици бисерни плуват
нюансите нежни на сбъднат вик...