А аз си го пожелавам...

Слушам я да пее, гласът и 

колко за теб ми напомня... 

В Сърцето ми преливат 

познати ноти, чувам глас

 отронен... 

Надежда сякаш ми дава, 

за тебе шепти, от тебе 

сякаш целува мен цялата... 

Тази песен не я познавам, 

но на тебе сърцето ми я 

посвещава, сякаш ново 

пожелание с нея ти ми 

подари... 

А аз си го пожелавам...

Оцелял

Нещо от архива с черновите ми:)

Оцелял

А толкова е трудно да забравиш.
Забравя ли се огън надделял?
Дори в обкови ледени да го удавиш,
огън опустошителен ли е -
в спомена е оцелял.

Споменът по-скъп от щастието бил.
Може би така е. Може би!
Всичко що погрешно тогава си оценил
понякога изплува на върха -
в твоите мечти...


14.10.2001г.

Неизлечима чувственост

Нещо старо от архивните ми чернови:-)

Вече не съм  на тази вълна, 

но все пак  някога е било от мен...

Ранена от любов останах,

в мене сгуши се от болка тя.

Любов каква ли е? Такава-

безумно, чужда суета.

А няма край тъгата

тегне онемялата забрава.

Но забрава ли е? А сълзата-

бори се с тягостна жарава.

Изпята песен, но с продължение

мелодия неизтанцувана до край.

Душевен изблик, монологно 

откровение,

неизлечима чувственост безкрай.

28.11.2000г.

Tu вярваш ли в Любовта?

Tu вярваш ли в Любовта?
В онази чистата, взаимната, необятната...
Вярваш ли, че още съществува?
И не са ли истински щастливци тези,
които тя е приютила под крилете си?
Не са ли те най-нежните птици в полет
с най-красивите песни родени,
рисуващи най-топлата, мечтана пролет
с най-вечния ден...
Ти вярваш ли, че такова чудо съществува
и докосвал ли си се до него дори за миг?
Като капчици бисерни плуват
нюансите нежни на сбъднат вик...

Не си отивай

Не си отивай от живота ми!
Ти си моят лъч светлина в тъмата,
моят лъч топлина в студа.
Без тебе ще се счупя,
ще се изпаря,
ще спра да летя...
А се научих, макар и самотно
във висините на моите мечти
да се рея...
Може би ще ги достигна,
ще ги докосна,
ще ме прегърнат...
Може би...