Tu вярваш ли в Любовта?

Tu вярваш ли в Любовта?
В онази чистата, взаимната, необятната...
Вярваш ли, че още съществува?
И не са ли истински щастливци тези,
които тя е приютила под крилете си?
Не са ли те най-нежните птици в полет
с най-красивите песни родени,
рисуващи най-топлата, мечтана пролет
с най-вечния ден...
Ти вярваш ли, че такова чудо съществува
и докосвал ли си се до него дори за миг?
Като капчици бисерни плуват
нюансите нежни на сбъднат вик...

Не си отивай

Не си отивай от живота ми!
Ти си моят лъч светлина в тъмата,
моят лъч топлина в студа.
Без тебе ще се счупя,
ще се изпаря,
ще спра да летя...
А се научих, макар и самотно
във висините на моите мечти
да се рея...
Може би ще ги достигна,
ще ги докосна,
ще ме прегърнат...
Може би...

Изваяна от самота

Не искам да си тръгнеш

и завесата на отчуждението 

пак да спуснеш.

Нужно ми е малко време,

незная точно колко,

но ми е нужно.

Иначе отново ще се срутя,

без капка загриженост

не ще се утеша... 

В безмълвието си тежко

самотен дом ще изградя.

И после там ще е студено,

неуютно, ощетено...

Там единствено на себе си 

ще се покоря.

И после тази нежна муза

ще е непозната...

Тя ще бъде непозната...

Оообичам почивните дни:-)

Едни необикновени красоти заснети съвсем обикновено:-)

Дестинация - хижа Преспа, много красота, накъдето и да погледнеш!

Красота, която си заслужава да се види!

Всеки има нужда от внимание

Веднъж дори  не попита как съм.
Никак ли не се замисли
или казваш си, че няма нужда от това?
Ето точно тук грешиш, ако е така!
Всеки има нужда от внимание,
пък нека е Фалшиво дори.
Ти просто питай, не мълчи...