Да им се посветим...

Понякога самотата е красива!

По-красива от досада. По-красива от думи незаслужени, обиди, недокоснати мечти...

Понякога е егоистично вярна, макар болезнена.
Нищо, че боли. 

Боли и в миговете на несподеленост, боли от бездушие, от разкъсани безмилостно сърца. Боли от обезводнените, изтощени мечти...

Кому е нужно подобно наказание? По-добре в самота да се тешим!

От всяка болка по-леката нека бъде наказание. 

Наказание, ако е, до болка да ни обгори! 

Незаслужено, ако е, ще го изтърпим!

Какво, че е несправедливо? Падало ни се е да го изминем...

И все се молим да не е безкрай, и ковем мечтите си в храм, да не се погубят по пътя, да не се превърнат в храна на някой звяр  изгладнял...

Пазим ги с всички сили, за да можем да ги сбъднем. 

Да им се посветим...

текст - Zuzara Raykova

снимка - Елена Ангелова

Майски трепети

Там, където искаш да си...

Затвори очи, помечтай...

Почувствай полъха на нежността, отдай се на сетивата си. 

Докосни мечтата си, вдъхни и аромат и полети... 

Полети с мислите си надалече...

Там, където искаш да си...

Остави сърцето си да ти нашепва. 

Да ти нашепва твоята, неговата мелодия...




текст - Здравка Райкова
снимка - Maya Sami

Богатство

Всяко нещо, което връща усмивката на лицето ти, 

е истинско богатство, като самата нея.

Иглолистна свежест и красота

Обожавам това „зареждане“! Няма друго като него!

Позираше ми едно малко, но страхотно  красиво дръвче:-)

Не можех да пропусна!

Насладете му се:)