Твое море

.....

Аз съм твоето море.

Ти бъди моето слънце, което стъпките си огледални в мене да съзира. Ако му доскучае, с моята повърхност да си играе, да дари от светлината си на живината в мен, да погъделичка палаво вълните и после да се скрие..

Да ме накара да почувствам неговата силна липса... 

Нощта в тъга да ме потопи... 

Утеха да намирам тогава в Луната...

Бъди моето слънце - толкова мечтано, докосващо, намиращо, неограничено... и недостъпно. 

Толкова зримо и близко, и така далечно и невъзможно... 

текст - Здравка Райкова, снимка - Maya Sami

Гальовност

Слънцето нежно гали.

В стаята топлината 

носи аромат на пролетни лъчи,

бавно нахлува в душата,

затопля изстудялото от зимата

последствие

и разстила гальовност позната...

От толкова студ се чувствала 

в бедствие.

Приемам ласките проникнали 

с готовност,

цялото си очакване им отдавам.

Сърцето ми приема порция

гальовна,

такова усещане в дългосрочност

си пожелавам.

Мартенско настроение

Невидимите ръце на Любовта

Превърна се в муза

роди в мене мечтание.

В очакване бях, ала 

не очаквах,

чак такова силно послание,

да достигне дълбините 

на сърцето.

С най-нежните тонове,

с най-фините струни

песен да извае,

да се сбъдне в пожелание,

да ме изгарят невидимите

ръце на Любовта...

Не думите показват състоянието...

Не думите показват състоянието. 
Много истини се крият в очите, някъде дълбоко зад тях, където са необходими много фини сетива, за да разчетат написаното...




авторско!