В отговор на "Залезът на Любовта"

 

* * *




Аз искам залеза да хвана 
и утрешния ден да спра.
Гладното в мене да нахраня,
жаждата от дни да утоля.


Със звездите да светя в небето
да огледам отгоре света.
Да разпръсна романтика в сърцето,
силите си в нощта да похабя.


С вятъра песни да пея 
за изгубена от векове мечта.
С морето сълзите си да слея 
и то да поеме сълза след сълза...


В пустините бих се лутала,
да се попаря в техния пясък.
Като стара постройка бих се срутила,
ако остана за дълго без ласка... 




октомври '1997 г

текст - Здравка Райкова

снимка - Таня Чанкова

Тежко оръдие

*Извадки от старите тетрадки*

с назабравен вкус в настоящето

Нежността ти ме погали,

като перелина цялата ме обгърна.
И без тази закрила бях живяла, 

но след нея нищо няма да е същото.

Без думите ти топли , благи

изгревът ми винаги е тъжен.
И в душата ми болка поляга...

Да ме пренебрегнеш е тежко оръдие.

октомври 2004 г.

текст - Здравка Райкова

снимка ( и на снимка ) - Таня Чанкова

Длъжници на Любовта

*Извадки от старите тетрадки*

с назабравен вкус в настоящето

Няма без думи да те обичам .

Гласът на сърцето ми ще мълви .

Ще порасне онова свенливо момиче

и пожарът от миналото ще поднови ...

.....

Тогава всички думи ще са излишни , 

ще говорят само нашите сърца .

Годините все тъй ще са различни ,

ала те ще са длъжници на Любовта !

27.12.1998 г.

текст - Здравка Райкова
снимка ( и на снимка ) - Таня Чанкова

Залезът на Любовта

ЗАЛЕЗЪТ НА ЛЮБОВТА

Виждам залеза на Любовта
опитомена от вчерашния ден
и болката от бъдещата самота,
държейки свободата ми в плен.

Поглеждам вяло към луната
с поглед  припомнящ отминали дни.
Задържам с мисълта сълзата,
сърцето ми тъжни песни реди.

Отговор аз искам от нощта
за туй що на сърце ми  лежи.
А тя ми поднася невинно съня
с надежда и Любовта да заспи.

Последен лъч се прокрадва в безкрая.
Разрязва залеза на две.
Но Любовта ще избяга, аз зная
и деня ще посрещна с празно сърце.


октомври 1997 г.

текст - Здравка Райкова

снимка - Таня Чанкова

Извадка

* Извадка *

.....  Срещнах те и те приютих в себе си . 

От мен ти давах да отпиваш , 

с парещи пръсти по мен да разливаш ...

И ти не знаеше какво е жажда .  

При мен се отбиваше често , щом усещаше от нея .  

И аз ти давах да се утолиш .....

Текст - Здравка Райкова

Снимка - Таня Чанкова